Сертификати

Производство на храни за животни

пелети за животни

Слънчогледовия шрот има голямо значение за животновъдството, тъй като слънчогледът е основна маслодайна култура за нашата страна. Слънчогледовият шрот съдържа в 1 кг средно 370 г протеин и 175 г влакнини. Характерно за протеина е високото съдържание на аминокиселините метионин и цистин, от една страна, и, от друга, недостигът на много важната за животните аминокиселина лизин .
Слънчогледът е главен източник на растително масло в нашата страна, което определя и първостепенното значение на слънчогледовия шрот като местен белтъчен фураж за животновъдството. Поради това и интереса към тази суровина е голям, изразено и в извършената обширна изследователска работа от специалисти по хранене на животни у нас.
Като се има предвид, че слънчогледовият шрот се включва практически във всички комбинирани фуражи, то е необходимо да се разполага с данни за фактическото съдържание на протеин и аминокиселини в него при всеки отделен случай, които да се използват за оптимизиране състава на рецептите за комбинирани фуражи.
Слънчогледовият шрот е дефицитен на лизин. Концентрацията на лизина е средно 3,5 % от протеина и представлява около 60% от лизина в добре балансирания по тази аминокиселина соев протеин и около 50% от равнището на оценявания като идеален за нуждите на животнити протеин.
Равнището на лизина в слънчогледовия протеин съответства на средното за ечемика и тритикалето, превъзхожда пшеницата и обикновената царевица и отстъпва на високолизиновите форми царевица с около 25%. Лизинът е първата лимитираща аминокиселина в протеина на слънчогледовия шрот. В дажби с основен белтъчен компонент слънчогледов шрот, понякога се проявява дефицит и на треонин - втора лимитираща аминокиселина. Съществено е значението в обсъждания аспект на факта, че протеинът на слънчогледовия шрот е богат източник на сярасъдържащи аминокиселини - средно 3,7% от протеина метионин + цистин. В сравнение със соевия шрот това представлява около 30% повече. На тази основа и на високото съдържание в соевия шрот на лизин се базира до голяма степен доброто съчетаване на двата белтъчни компонента в дажбите на животнити.
Експериментално е установена ниска степен на резорбция на лизина, в сравнение с другите аминокиселини. Един паралел на слънчогледовия шрот с други фуражи отразява по-ниска резорбируемост на аминокиселините от слънчогледовия протеин.